Каква е функцията на третия във връзката?

На границата на всяка двойка стои сянката на третия. Той може да има много лица – първата любов от училище, привлекателния колега, с когото работите всеки ден  или пък красивата сервитъорка от бара. Третият е и порнозведата, танцъорката на бара или просто усмихнатия мъж в метрото. Реален или въображаем парадоксално на очакванията „третият“ се оказва  опорната точка, върху която двойката поддържа своя баланс.

Как третият поддържа баланса във връзката ?

От гледна точка на белгийската психотеравтка Естер Перел третият е извънбрачната връзка, но също така и съпругата вкъщи. Ревността на любовницата зависи от присъствието на съпругата. Без нея всичката власт,страст и лудост на любовниците би загубила от своя чар. Това вероятно е и причината повечето извънбрачни връзки да приключват след разпадането на брака, който ги е вдъхновил. Оказва се, че третият е този, който споява двойката – когато сме двама, ние сме заедно – за да се превърнем в двойка, трябва да бъдем трима.

Заплахата от третия, разбира се,  е присъща за любовта и дори най-контролиращия брак понякога не ни помага, за да намали напрежението ни. Доста често страхът ни кара да упражняваме контрол и поставяме правила, надявайки се че партнъорът ни ще ги спазва. Обичайните сценарии от типа на – ‘‘Не може да имаш приятели от същия пол“; „Тази пола е много къса“, „Не можеш да се виждаш с бившите“, „Къде беше?“ „С кого си пишеш ? са малка част от многобройните примери в тази посока.

Проблемът започва, когато моногамията вече не е свободен израз на нашата лоялност, а форма на принудително съгласие. За съжаление прекаленото следене може да предизвика това, което Стивън Мичъл нарича „ да действаш необуздано напук“. Когато третият се отрича  и присъствието му се допуска само извън границите на връзката, именно там е мястото, където го търсим.

Как тогава да подходим към „третия“ ?

Най-лесният начин е всъщност да го „поканим“ във връзката си. Вместо да вреди на връзката ни, признаването на третия всъщност придава повече пикантност в отношенията. Присъствието му ни напомня, че ние не притежаваме партъора си. Някои двойки избират да не игнорират изкушението от забраненото. Вместо това те отнемат силата му, като го „поканват“ във връзката си. Тези двойки споделят фантазиите си, гледат еротични филми заедно, признават, че да – доставчикът е готин, касиерката в магазина е секси и не на последно място – дават свобода.

Приемането на това, че партнъорът ни си има своя собствена сексуалност, изпълнена с фантазии и желания, които не са задължително свързани с нас, се оказва доста оздравително за отношенията ни. Това е така, защото когато взаимно потвърдим свободата на другия във връзката, ние сме по-малко склонни да я търсим някъде другаде. В този момент вече не говорим за сянката на третия, а за присъствие, нещо, за което говорим открито – шегуваме се с него. Когато можем да кажем истината открито, ние сме по-малко склонни да пазим тайни.

Има големи различия по отношение на степента, в която дадена двойка приема съществуването на третия. Но дори само да признаем,че го има, това би ни помогнало да запазим желанието към нашия единствен избранник. Ако планираме да прекараме 40-50 год с един и същи човек, може би  има смисъл да преразгледаме взаимната ни договореност?

Автор :

Филипа Велкова 

No Comments

Post A Comment