Каква е вредата от пазенето на тайни?

Всеки един от нас пази тайни. Когато пазим тайна често се опитваме да предпазим себе си, макар да вярваме, че по този начин предпазваме останалите от узнаването й. Това е така, защото вярваме, че тя говори нещо за нас – тя ни представя в определена светлина. Например може да пазим връзката си в тайна, или нашата сексуална ориентация или направен аборт, или че имаме роднина с психично заболяване или друга болест. Има тайни, които пазим от обществото, тайни, които молим някой друг да пази за нас. Може би най-страшната тайна , която поддържаме, е за това кои сме всъщност – когато не сме искрени със самите себе си за това кои сме и какво искаме да постигнем или да бъдем.

 Какво ни кара да пазим тайни?

Причината да пазим тайни се крие в страха, че няма да бъдем обичани, че ще загубим любовта на значимите за нас хора.  Поддържаме ирационалните вярвания, че ако партнъорът, родителите ни или приятелите ни, разберат за едно или друго нещо, което сме или което сме направили, никога не биха ни обичали. В този смисъл тайните са цялата тази енергия, която влагаме, за да контролираме хората в живота си. Тя създава у нас една илюзия за това, че може да повлияем на това как другите се чувстват спрямо нас. Реалността обаче е, че ние нямаме този контрол. Какво е най-лошото, което може да се случи ако разкрием тайната си? Да допуснем, че  решаваме да споделим тайната си или по някакъв начин тя излиза наяве и  конкретният човек, на когото сме я споделили, вече не ни гледа по същия начин, вече не ни обича, уважава или харесва. Ако това се случи, тогава за каква любов сме  говорили изобщо? Имаме ли нужда от хора в живота си, които са с нас само ако поддържаме определен образ или имидж за себе си?

Истината е ,че колкото и понякога да ни се иска, няма как да контролираме или променим дали другите ни обичат – никога не сме имали и няма да имаме. Същевременно с това поддържането на тайна изисква от нас влагане на много жизнена и психична  енергия. Тази енергия ограничава потенциала ни. Замисли се колко много други неща можеш да случиш ако вложиш тази енергия в друга посока.

Какво друго поддържа пазенето на  тайни ? Освен страха от загубата на значимия друг, у нас седи  и страха,че ако се разбере за тайната ни, че например аз съм бил алкохолик или идвам от бедно семейство или съм имал брак в юношеските си години, по някакъв начин бих изглеждал по-нисш в лицето на останалите. В този смисъл тайните прикриват чувството ни за вина и срам. Срамът играе доста голяма роля в Западния свят. Религията от малки ни казва, че сме плод на греха. От ранните ни години ни е втълпявано, че нещо не е наред с нас – че ние сме изначално лоши и грешни по природа. В този смисъл ние сме водени от желанието да се прикрием срама. Най-големият ни срам е самото чувство на срам. Срамът се предава от поколение на поколение, от един човек на човек. Той се зараджда у нас с фрази като „ момчетата не бива да правят така„ „момичетата не бива да се държат по този начин“, „хора като тебе няма как да са успешни“, „как можа да го направиш ?“ и т.н.

Как може да се справим със срама ?

Справянето със срама се случва, когато го извадим на повърхността – когато тайната излезе наяве. Срамът изчезва, когато излезе на светлина… А Кога срамът излиза наяве ? Когато говорим за него. Тогава става много по-болезнено съзнателно да говорим лъжи за себе си или да поддържаме тайните на останалите. Едва тогава  заживяваме в истината и може да се усетим успешни и реализирали се и да насочим жизнената си енергия за важните неща за нас.

Автор :

Филипа Велкова – психолог, фамилен консултант.

No Comments

Post A Comment