07 сеп. Кои са етапите на раздяла и как можем да минем през тях?

Всеки човек, минал през раздяла, е наясно, че това е труден процес. За различните двойки, той протича по различен начин. За някои той може да бъде под формата на постоянни събирания и раздели преди да настъпи окончателната раздяла. Други могат да минат от моногамна връзка в отворена и да се виждат с други хора, а трети – да превърнат любовта в приятелство. Емоционалната привързаност, която един човек изпитва към друг, обикновено не се изчерпва в момента, когато връзката приключи. Това, което се случва, е, че с времето чувствата постепенно губят от интензитета си.

Дори и ти да си човекът, който приключва връзката и да знаеш, че това е най-доброто решение и за двама Ви, раздялата неминуемо актуализира темата за загубата. Понякога е трудно да разграничим болката от настоящата загуба със загуби, случили се в миналото ни.

Стадиите на раздяла :

Повечето от посочените стадии са характерни за всяка една загуба, без значение дали тя е вследствие на раздяла или не. Независимо,че стадиите са описани в определена подредба, това не означава задължително, че ще бъдат изпитани с точно тази последвателност. Много често хората скачат от един етап на друг и обратно вместо да минават последователно през всеки един от тях.

• Шок : Дори и ти инициираш приключването на връзката, може да усетиш раздялата като шок. Освен в много крайни случаи, когато е намесено физическо или емоционално насилие, обикновено сме амбивалентни по отношение на това дали да прекратим взаимоотношенията си или не. Особено когато другият е този, който иска раздяла, е възможно да се усетиш като в шок в момента, когато разбереш за това. Усещането за шок може да се изразява в чувство на нереалност на случващото се, сякаш е просто един сън.

• Нужда от отговори : Без значение кой е инициаторът на раздялата, често има неотговорени въпроси по отношение на това защо нещата не са се получили. Повечето хора седят с усещането, че ако разберат какво не е проработило, това би им помогнало да се почувстват по-добре. Всъщност преминаването през една раздяла е емоционален – не когнитивен процес. В този смисъл колкото и „отговори“ да получим, това няма да ни даде яснота на едно емоционално равнище. Обсебването от идеята за достигане на яснота за причините за край на връзката, често не помага, защото на чисто емоционално равнище не се намира отговор, а по-скоро се постига обратния ефект на възникване на още повече въпроси като „Какво направих погрешно?“; „Защо се случи така“? и т.н.

• Отрицание : Ако трудно приемаш идеята за раздялата, особено когато тя не е била желана, е възможно да се окажеш във фазата на отрицание. По време на нея често си въобразяваме,че всъщност партнъорът ни не ни напуска, че раздялата не е факт. Може да се самозаблуждаваме, че другият  преминава просто през някаква фаза и ще се върне, осъзнавайки колко гадно се чувства сам и без нас. Истината е,че болката от загубата е толкова силна, че ни е по-лесно да повярваме, че има някаква грешка, отколкото да признаем,че връзката е приключила.

• Предоговаряне/ пазарене : Ако не искаме връзката да приключва,често се вкарваме в сценария да увещаваме другия,че ще направим всичко възможно нещата да се променят и да поправим грешките си. Готови сме на всичко с цената на това да избегнем болката от загубата. В известна степен това е начин да се отрече факта на раздяла и протест срещу това да се изправим очи в очи с неизвестното. Този модел е доста често срещан при хора, които се страхуват  да останат сами и в желанието си да избегнат това, са склонни дори да останат  дори в една незадоволителна за тях връзка.

• Гняв : Особено когато раздялата не е била желана, гневът е напълно нормална реакция. Понякога преживяваме раздялата като нещо, което ни е „сторено“ вместо да признаем пред себе си, че нещата просто не са вървели. В зависимост от темперамента е възможно да изкараш гнева си или върху бившия си партнъор, или върху близките си, или върху теб самия. Всъщност гневът е вторична емоция, която често крие под себе си дълбока тъга. Същевременно с това ‘‘ползата‘‘ от гнева е, че той е емоция, която успява да ни мобилизира, да ни активизира към това да действаме и  да направим здравословни промени със себе си.

• Приемане : За съжаление достигането до този етап често отнема време. Независимо, че краят на връзката е факт и няма доказателства за обратното, на емоционално равнище, много хора остават с надеждата, че ще се съберат с бившия си партнъор.  Те не могат нито да се върнат назад, нито  да продължат напред. И все пак в крайна сметка повечето хора достигат до стадия на приемане, в който независимо, че може да не са щастливи за края на връзката си, след известно време приемат ‘‘загубата‘‘ и с надежда  продължат живота си напред.

Без значение кой инициира раздялата, тя винаги е процес, който се преживява трудно. В тази връзка предлагам няколко коупинг стратегии и неща, които е важно да се имат предвид в процеса на справяне и приемане на раздялата :

• Окей е да бъдеш ‘‘по-наранения‘‘ от двамата. 

Хората преживяваме емоциите си по различен начин. В този смисъл няма как да знаеш вдействителност до каква степен бившият ти партнъор е афектиран от раздялата, без значение от на пръв поглед ‘‘безгрижните‘‘ снимки, които той или тя поства в инстаграм акаунта си. Може да се окаже по-полезно да спрем играта на съревнование и сравнение и да се изправим очи в очи с чувствата си, без значение колко трудни може да са те. Няма да ‘‘спечелиш‘‘ раздялата,  заемайки позицията на ‘‘силния‘‘, който се чувства по-малко уязвим  и  не му пука. Колкото и болезнено да е, осъзнаването на стойността на това, което си загубил/а с раздялата, може да ти даде яснота относно това, което искаш в една бъдеща връзка.

• Валидизиране и приемане на чувствата в противовес на нездравословна храна, алкохол, цигари, компулсивно пазаруване, неангажиращ секс?

Няма нищо лошо да си поръчаш бургер, сладолед или да се отдадеш на чаша вино. Всички имаме нужда да си доставим доза удоволствие  или разсейване, когато се намираме в труден период.  Когато обаче нездравословната храна,алкохола или секса за една вечер  се превърнат в постоянна практика с цел избягване на негативните емоции, това, което се случва, е ,че отгалагаме, но не разрешаваме проблема. Това е напълно нормално с оглед на факта, че сме израстнали в култура, където на чувствата и болката се гледа като на слабост, на нещо, което лесно може да маскираме с временни негативни ‘‘стратегии за справяне‘‘. Истината е, че чувствата са там, за да бъдат преживени, а не избегнати и в крайна смета в някакъв момент техният интензитет намалява.

• Избягване на капана на катастрофалния начин на мислене.

Често, когато сме изправени пред неизвестното бъдеще, имаме навика да се вкарваме в катастрофалния начин на мислене тип ‘‘ще остана сам/а завинаги‘‘, „не се справям добре във връзките‘‘ и тн. Когато се усетим, че сме в капана на този начин на мислене, е важно да го предизвикаме, търсейки доказателства от реалността, които го оборват  като – „Връзката в бившия/ата ми приключи, защото имахме различни идеи за бъдещето и когато свикна с тази идея, ще имам възможността да срещна по-подходящ за мен човек“.

• Търсене на подкрепа :

Преодоляването на раздяла е лично преживяване, но това не означава, че трябва да минеш през него сам/а. Отново под влияние на обществото или възпитанието често се водим от вярването , че ако не се справяме сами или търсим нечия помощ, това е признак слабост. Всъщност е важно да  бъдем отворени към  подкрепата на приятели, близки или пък от получаване на обективна гледна точка на психотерапевт. Именно това са хората,които могат да ни помогнат да си припомним,че заслужаваме да бъдем в пълноценна и удовлетворяща за нас връзка.

• Връщане  към себе си.

След раздяла изведнъж се оказваме с много свободно време, което може да използваме за себе си и личностното си развитие. Можем да го ‘‘запълним‘‘ като се включим в доброволчество за каузи или интереси, които ни вълнуват, да се върнем към хобита, които отдавна сме загърбили или да пробваме нещо ново, което винаги сме искали. Да се свържем с нещо, което е важно за нас – спорт, здравословен режим, пътувания, обучения, курсове и др. Когато връзката ни с друг приключи, е важно да възстановим друга важна връзка – тази със самите себе си.

Хората носим повече психологически и емоционален ресурс за справяне, отколкото предполагаме. Загубата и раздялата са събития, през които всеки един от нас преминава в един или друг момент от живота си. Те ни дават възможност да си дадем време и сметка за това на какъв етап се намираме и как искаме да продължим напред. Винаги има какво да си ‘‘вземем‘‘ от всяко едно преживяване, колкото и трудно да e то за нас.

Автор : Филипа Велкова

Филипа Велкова

Психотерапевт : Индивидуално и семейно консултиране.

Образование : Магистър „Клинична и консултативна психология“ СУ Климент Охридски;

Бакалавър „Психология“ СУ Климент Охридски.

Специализация : Фамилна и брачна терапия; Психодрама.

СВЪРЖИ СЕ С МЕН