Седем факти за реалността на интимните връзки.

Често ми се случва да чувам фрази като „Мисля,че не искам да бъда в дългосрочна връзка“ ; „Постоянно се караме и не знам колко време ще удържим така“; “В момента основното, което ни държи, са децата“; „Той,/тя не се оказа човека, който си мислех, че е“ и т.н. Връзките сами по себе си не са константа. Всъщност те са доста динамични и може би това е и причината повечето хора понякога да се усещат в партнъорските си взаимоотношения така сякаш се возят на увеселително влакче с постоянни спадове и върхове. Имайки предвид това, без значение дали сме във фазата на срещи и запознанства или сме установили дългосрочна връзка, е важно  да имаме реалистични очаквания по отношение на партнъорството като цяло.

Вероятно не всичко от написаното ще резонира с теб. Едва ли ще се припознаеш всички “факти‘‘ – някои е възможно тотално да отхвърлиш. И все пак може би ще успееш да си вземеш нещо от поне 1-2 от тях, което би ти помогнало в процеса на придобиване на реалистична гледна точка по отношение на партнъорските взаимоотношения.

Фазата на „медения месец“ винаги приключва.

Всички познаваме това опияняващо усещане на първоначална фаза на връзката. Завихрени сме от силно чувство на влюбеност, с трепет очакваме всяко едно съобщение и обаждане от любимия човек,  сексуалната активност е засилена, не обръщаме внимание на взаимните си различия, искаме да прекарваме максимално повече време заедно и т.н. В периода на „медения месец“ в мозъка ни бошува коктейл от хормони като допамин, серотонин и норепинефрин. Именно повишените количества на тези хормони засилват първоначално ни усещане, че летим в облаците, но с течение на времето нивата им постепенно се понижават. Това е окей и е нормално.  И макар че някои хора възприемат края на стадия на „медения месец“ като нещо драматично – като усещане за отдръпване,  всъщност сам по себе си той не е „нещо лошо“. Това е просто показател, че сме навлезли в етапа на индивидуацията.

Дългосрочните интимни партнъорства са огледало на неотработените ни лични теми.

Както бе споменато по-горе, с приключването на романтичния период настъпва този на индивидуацията. По време на този етап обръщаме повече внимание на околния свят, взаимните ни различия се осъзнават и опознават, прави се избор за съжителстване, брак и деца и т.н. Това е и момента, в който излизат наяве „личните теми“ на всеки един от нас. Това е така, защото интимните ни партнъорства повтарят взаимоотношенията, които сме имали с нашия първичен обект на привързаност – родителите ни или грижещите се за нас в детските ни години. В този смисъл в стадия на индивидуализацията връзката с любимия човек ни кара да се сблъскаме с  всички наши детски истории, вярвания,травми или патерни, което понякога може да се окаже доста болезнен процес.

Можеш да отработиш личните си теми в тази или следващата ти връзка, но неминуемо ще се наложи да се сблъскаш с тях.

 Лесно е да мислим, че ако изпитваме трудности в настоящата си връзка, то нещата ще бъдат по-лесни в следващата. В известна степен може и да е така. Едновременно с това обаче за поддържането на здравословна връзка, отново неминуемо ще се наложи да се изправиш срещу личните ти теми като – нужда от контрол,зависимост,несигурен стил на привързаност, идеи за това какво другия човек би трябвало да прави или не и др.

Когато не сме щастливи с живота, който водим, често проектираме нещастието си върху нашия партнъор.

Често обвиняваме или проектираме собственото си неудовлетворение върху интимния ни партнъор. Истината е, че няма как реално да прецениш дали половинката ти е причината да се чувстваш така, преди да се усетиш по-добре в останалите сфери от живота ти. Ако допуснем,че мразиш работата си,  страдаш от  депресия или тревожност, неизлекувана детска травма или не харесваш тялото си, то това са неща, които е важно да бъдат адресирани, преди да се фокусираш върху това дали трябва да бъдеш в тази връзка или да правиш промени по отношение на нея.

Липсата на конфликти не е задължителен предиктор за дългосрочна връзка.

Противно на очакванията понякога липсата на конфликти може да бъде показател, че в името на това „да се запази мира“ един или и двамата партнъори се страхуват да изразят истинските си желания, нужди или потребности. Това е рецепта за дългосрочно неудовлетворение. Когато става въпрос за каквито и да било взаимоотношения, без значение дали те са между интимни партнъори, родител – дете, колеги или приятели – конфликтите са  неизбежни. Причината за това е, че с течение на времето помежду ни възникнат различни нужди, желания и чувства. Заедно с това конфликтите не би трябвало да се възприемат само в контекста на крясъци и скандали. Когато конфликтът бъде поднесен по адекватен начин, всъщност може да заздрави партнъорството, учейки ни на умения за напасване на различията по между ни.

Не всяка връзка продължава завинаги. Раздялата и развода не са провал.

Невинаги успеха в партъорството се измерва в това да прекараме 50г.+ с даден човек. Особено ако тези 50г. са изпълнени с болка и неудовлетворение. Всъщност понякога именно смелостта да вземем решение да прекратим интимните си взаимоотношения може да се окаже доста „по-полезния“ избор за нас.  Позволи си да имаш своя собствена дефиниция за успешно партниране, защото в крайна сметка ти по-добре от всеки друг знаеш от какво имаш нужда. И ако това включва приключване на партнъорските ти взаимоотношения, може би именно в това се изразява успеха за теб.

Готовността да работите заедно за поддържането на връзката е може би едно от най-важните качества, за които да гледаме у друг човек.   

Поддържането на интимните взаимоотношенията доста често изисква работа и полагане на усилия. Човек, който е готов да работи за връзката и не се отказва лесно, когато се появят предизвикателства или по-трудни моменти, носи потенциал да се окаже доста подходящ  дългосрочен партнъор.

 

Сигурно изглежда така сякаш идеята на настощия блог е да се създаде представа за партнъорските взаимоотношения като за бреме, за нещо изключително трудно и тежко. Всъщност целта е да погледнем на тях реалистично – в противовес на имиджа, който се създава от  медиите и поп културата, че ако една връзка не протича без усилия, безпроблемно – то тя „не е за нас“. Интимните връзки както всичко останало в живота, не са или  черно, или бяло. Те носят със себе си както трудности, предизвикателства и напрежение, така и много магия, тръпка, забавления и лекота.

Автор : Филипа Велкова

No Comments

Post A Comment